Сън и спомени

Jul 17, 2007, 5:45 PM

Poetry » Love

1118 0 5

Нямам сили аз да плача.
Нямам вече и сълзи.
Нямам и какво да кажа,
макар в мене да тежи.
Седя посърнала, с поглед празен.
Отправен нейде си, в далечина...
А мислите назад препускат
и потапят ме в носталгия.
Така безсмислено минават дните.
И не усещам, че „живея" аз.
Жадувам нощите, в които
Със сънищата си „летя" в захлас. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън и спомени

Want to read more?

Random works