vanila_n (Виолета)
51 1272
17 июл. 2007 г., 17:45

Сън и спомени 

  Поэзия » Любовная
1046 0 5

Нямам сили аз да плача.

Нямам вече и сълзи.

Нямам и какво да кажа,

макар в мене да тежи.


Седя посърнала, с поглед празен.

Отправен нейде си, в далечина...

А мислите назад препускат

и потапят ме в носталгия.


Така безсмислено минават дните.

И не усещам, че „живея" аз.

Жадувам нощите, в които

Със сънищата си „летя" в захлас.


В съня ми силно ме обичаш

И с ласки ме даряваш ти.

Ах, как не искам той да свършва...

Но с него тръгваш си, уви.


Седя посърнала, с поглед празен.

В далечината вперила очи.

В очакване и в непонятност,

Затъвам пак в спомени.

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • отново мерси и за милите думи,и за подкрепата на всички!
  • Познато...
    Поздрав за стиха,миличка!
  • Браво невероятен стих! След лошото винаги идва хубаво или поне така е в моя живот така, че очаквай само хубави неща за вбъдеще!Поздрави
  • !!!
    Не се самосъжалявай, Виленце, а се огледай!
    Някъде, около теб има някой, който те търси!
    Прегръщам те!
  • Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??