Сън-о-видение
Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,
отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.
От там, където ги намерих - пътеката не ме откри
и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".
Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни,
но сива кръпка сочеше ги рано - поднесе им последните зори.
Далеч пред мене устремени - превърнаха се в рой мечти,
и смело тръгнаха нагоре - надничайки през техните съдби.
От някъде небето се отвори -
разпръска светлина да въдвори,
останалите смислени порои -
но шепота от залеза гори...
© Ивайло Цвятков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Философията е да се оставиш на сънищата и най - важното на липсата на закономерност или логика. Всъщност стиха бе продиктуван от способността ми за контрол, а обръщайки наобратно последователността, да се насладя на спонтанното, свободното. А свободното е извиращото. Това е.
-
Не разбрах кой-знае-какво, но се насладих на напевността на стиха. Сигурно това е философията?
-
Благодаря!
-
Поздравявам те с новата ти творба! Харесва ми!
Поздрав и хубава вечер1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
