ivailo-cv (Ивайло Цвятков)
5 2
8.05.2015 г., 18:04 ч.  

Сън-о-видение 

  Поезия » Философска
937 0 4

Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,

отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.

 

От там, където ги намерих - пътеката не ме откри

и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".

 

Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни,

но сива кръпка сочеше ги рано - поднесе им последните зори.

 

Далеч пред мене устремени - превърнаха се в рой мечти,

и смело тръгнаха нагоре - надничайки през техните съдби.

 

От някъде небето се отвори - 

разпръска светлина да въдвори, 

останалите смислени порои - 

но шепота от залеза гори... 

© Ивайло Цвятков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Философията е да се оставиш на сънищата и най - важното на липсата на закономерност или логика. Всъщност стиха бе продиктуван от способността ми за контрол, а обръщайки наобратно последователността, да се насладя на спонтанното, свободното. А свободното е извиращото. Това е.
  • Не разбрах кой-знае-какво, но се насладих на напевността на стиха. Сигурно това е философията?
  • Благодаря!
  • Поздравявам те с новата ти творба! Харесва ми!
    Поздрав и хубава вечер1
Предложения
: ??:??