Забравил дневните си грижи,

потънал в мекото легло,

сънят ми нещо се раздвижи -

започна нощното тегло.

Затварям морните клепачи,

но сънища не ме ловят.

Очите - моите зяпачи,

капан ми някакъв кроят.

И ту - наляво, ту - на дясно,

въртя се под завивка аз.

Леглото чак ми става тясно

във този късен нощен час.

За миг загледан във тавана,

като в небесен баш екран,

там кадър някакъв застана:

видях живота си събран.

Събран във малка нежна топка

и тя започна да расте.

В ръката ако имах кнопка,

аз щях да наредя да спре.

Но бързо топката растеше -

изпълни целия екран.

И нещо страшно там свистеше -

далечен тътен неразбран.

И после чу се страшен трясък -

пред мен екрана се взриви.

Отгоре падна вар и пясък,

и мислите ми изкриви.

Пред мен ми се взриви живота

и на парченца се стопи.

Като видя и таз Голгота,

душата взе, че се пропи...