Забравил дневните си грижи,
потънал в мекото легло,
сънят ми нещо се раздвижи -
започна нощното тегло.
Затварям морните клепачи,
но сънища не ме ловят.
Очите - моите зяпачи,
капан ми някакъв кроят.
И ту - наляво, ту - на дясно,
въртя се под завивка аз.
Леглото чак ми става тясно
във този късен нощен час.
За миг загледан във тавана,
като в небесен баш екран,
там кадър някакъв застана:
видях живота си събран.
Събран във малка нежна топка
и тя започна да расте.
В ръката ако имах кнопка,
аз щях да наредя да спре.
Но бързо топката растеше -
изпълни целия екран.
И нещо страшно там свистеше -
далечен тътен неразбран.
И после чу се страшен трясък -
пред мен екрана се взриви.
Отгоре падна вар и пясък,
и мислите ми изкриви.
Пред мен ми се взриви живота
и на парченца се стопи.
Като видя и таз Голгота,
душата взе, че се пропи...
© Никола Апостолов Все права защищены
"За миг загледан във тавана,
като в небесен баш екран,
там кадър някакъв застана:
видях живота си събран."
Поздрав за превъзходния стих!
Поздрав и чудесно утро ти желая, Никола!