Стоеше на прага с тъжни очи
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло
поплакваше тихо във своето легло
щом нощем заспеше, с мечтите насън
политаше в своя си свят, в звезден звън.
Той идваше... толкова цветен, красив
и правеше тъжния миг за нея, щастлив.
Той идваше... сън, сбъднат сън в тишината
и разпукваше всяка нощ самотата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up