Dennitza (Деница Петрова)
8 19
29.12.2020 г., 11:11 ч.

Сън за майчина ласка 

  Поезия » За деца, Философска
750 0 3

Стоеше на прага с тъжни очи

поглеждаше някой да дойде...

да протегне ръка, да я приюти

и сърцето й детско да задържи. 

 

Сърцето й беше крехко стъкло

поплакваше тихо във своето легло

щом нощем заспеше, с мечтите насън

политаше в своя си свят, в звезден звън. 

 

Той идваше... толкова цветен, красив

и правеше тъжния миг за нея, щастлив. 

Той идваше... сън, сбъднат сън в тишината

и разпукваше всяка нощ самотата. 

 

Катя от малка, оставена в дом

жадуваше майчина ласка, подслон

и в нощите, щом мракът извие снага

сънуваше тази ласка от топла ръка. 

 

От майчина длан така подарена

този сън я изпълваше, с надежда стаена

че някой ден ще се сбъдне...

и ще бъде с ново семейство дарена. 

 

В утро окъпано в слънчев екстаз

на прага лъчите изгряха завчас

и силует на млада, красива жена

протягаше с грижа към Катя ръка.

 

И днес нейното крехко сърце

ликуваше с радост, открило небе

избърса ръката сълзите солени, 

две длани преплетени стояха сплотени.

 

© Деница Петрова

 

 

© Деница Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сбъднат сън »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??