Слънце ме настига във полето
и със светла сянка ме завива.
Майка ми се спуска от небето
чиста, спретната, че и красива.
Грее сред полето и свещица
по средата на цветя небесни.
Радост топли моята душица
и дочувам ангелските песни.
С радост земна аз ѝ позволявам
да ме води тихо за ръчица.
И до нея някак се смалявам,
като догаряща свещица.
Мама пък в очите ми порасна
и политна горе в необята.
Аз останах сам със обич страстна
и се върнах долу на земята...
© Никола Апостолов All rights reserved.