Слънце ме настига във полето

и със светла сянка ме завива.

Майка ми се спуска от небето

чиста, спретната, че и красива.

Грее сред полето и свещица

по средата на цветя небесни.

Радост топли моята душица

и дочувам ангелските песни.

С радост земна аз ѝ позволявам 

да ме води тихо за ръчица.

И до нея някак се смалявам,

като догаряща свещица.

Мама пък в очите ми порасна

и политна горе в необята.

Аз останах сам със обич страстна

и се върнах долу на земята...