Моето дълго отсъствие,
твоята тъжна усмивка,
жадно са сплели пръсти
на разсъмване,
там, край спирката.
И говорят, говорят зад ъгъла...
Не говорят. По навик шепнат.
Автобусни врати нервно въздъхват
и повеждат сънени още съдби,
като шерпи.
И не идва, не идва изгревът...
Закъснява. А вече е пладне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up