danda (Даниела)
358 1120
19.07.2014 г., 11:03 ч.

Сънена още импресия 

  Поезия » Друга
569 0 10

Моето дълго отсъствие,

твоята тъжна  усмивка,

жадно са сплели пръсти

на разсъмване,

там, край спирката.

И говорят, говорят зад ъгъла...

Не говорят. По навик шепнат.

Автобусни врати нервно въздъхват

и повеждат сънени още съдби,

като шерпи.

И не идва, не идва изгревът...

Закъснява. А вече е пладне.

Самота като смешен призрак

плаши кучето гладно.

И не бърза, не бърза залезът...

С изгрева нещо... отново...

Времето някак спряло е,

но тежи като стара подкова...

Моето дълго отсъствие,

онази твоя усмивка, тъжната,

разплитат неуверно пръсти

и тръгват...

Но сякаш завръщат се.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??