лъвче (Лъки)
122 998
Nov 19, 2011, 12:28 PM

Сънища 

  Poetry » Other
570 0 6
Морето виеше обезумяло,
разкъсало пенливите си ризи.
Солта му бе строшено огледало
в очите на Света,
отрекъл Цялото.
Един рибар прекрачи времето
и тръгна напреко, през дюните,
с душа и тяло да нахрани рибите
(съвсем нормално полудели)
от песента на живите пустини.
Планктонът,
почернял от чакане, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Random works
: ??:??