Сънища

19.11.2011 г., 12:28 ч.

Поезия » Друга

568 0 6

Морето виеше обезумяло,
разкъсало пенливите си ризи.
Солта му бе строшено огледало
в очите на Света,
отрекъл Цялото.
Един рибар прекрачи времето
и тръгна напреко, през дюните,
с душа и тяло да нахрани рибите
(съвсем нормално полудели)
от песента на живите пустини.
Планктонът,
почернял от чакане, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сънища

Искате да прочетете повече?

Предложения