Полунощ. Затаявам въздишките.
Да заспи, който може, блажен.
Разплети ме по милост от нишките
на душащия тягостен ден.
Полумрак. Лековерна приумица,
притаена под стиснат клепач.
Недогонени стъпки по улица,
злонамерен –викът на зяпач.
Запъхтян ме настига насилникът,
ветеран от бездънен кошмар.
Празнотата прорязва будилникът.
Будя се под кашон на клошар.