Oct 5, 2021, 10:58 PM  

Сънотворно 

  Poetry » Landscape, Other
503 6 14

В шумата му спря сърцето,

там го чувах как тупти...

Есента го сгу́ши: Клето

облаче, лети, лети...

 

Извалял се беше вече

октомврийски сприхав дъжд.

В скъсаното си елече,

облачето изведнъж

 

се отскубна от листата

и внезапно полетя,

есенната му позлата

падна в мокрите цветя.

 

А небето тънкостенно

зад прозореца сънлив,

предоволно се протегна

във съня си светлосив.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??