5.10.2021 г., 22:58 ч.  

Сънотворно 

  Поезия » Пейзажна, Друга
502 6 14

В шумата му спря сърцето,

там го чувах как тупти...

Есента го сгу́ши: Клето

облаче, лети, лети...

 

Извалял се беше вече

октомврийски сприхав дъжд.

В скъсаното си елече,

облачето изведнъж

 

се отскубна от листата

и внезапно полетя,

есенната му позлата

падна в мокрите цветя.

 

А небето тънкостенно

зад прозореца сънлив,

предоволно се протегна

във съня си светлосив.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??