С бръшлян отровно къдриците гали,
с натрошено огледало дланите прерязва,
пурпурни огньове в зениците пали
и с вишневи водопади устните порязва.
Обрича студено всяка бяла молитва,
беснее с дрехи от мъгла пропити,
после като магьосница тъмна полита
с крила от мъртвешки порцелан ушити.
Понякога се смее и е толкова красива,
че чак ти се приисква да я снимаш.
Понякога с очи от синьо кадифе убива
и тогава се отричаш да я имаш. ...