Съновна гостенка (Отровно)
С бръшлян отровно къдриците гали,
с натрошено огледало дланите прерязва,
пурпурни огньове в зениците пали
и с вишневи водопади устните порязва.
Обрича студено всяка бяла молитва,
беснее с дрехи от мъгла пропити,
после като магьосница тъмна полита
с крила от мъртвешки порцелан ушити.
Понякога се смее и е толкова красива,
че чак ти се приисква да я снимаш.
Понякога с очи от синьо кадифе убива
и тогава се отричаш да я имаш.
Събуждаш се и седнал на леглото питаш
дали отново съновна гостенка ти е била?!
Тогава се оглеждаш и парченца порцелан намираш -
за теб целувка нощна от счупените й крила...
© Поли All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре написано... определно няма думи, с които да изразя това, което почувствах докато четох стихът ти. Поздравления!!!
-
Ех, че хубаво...много хубаво!
и идея, и стих!!! с обич, Поли.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
