19 abr 2008, 16:46

Съновна гостенка (Отровно) 

  Poesía » De amor
1174 0 2

С бръшлян отровно къдриците гали,

с натрошено огледало дланите прерязва,

пурпурни огньове в зениците пали

и с вишневи водопади устните порязва.

 

Обрича студено всяка бяла молитва,

беснее с дрехи от мъгла пропити,

после като магьосница тъмна полита

с крила от мъртвешки порцелан ушити.

 

Понякога се смее и е толкова красива,

че чак ти се приисква да я снимаш.

Понякога с очи от синьо кадифе убива

и тогава се отричаш да я имаш.

 

Събуждаш се и седнал на леглото питаш

дали отново съновна гостенка ти е била?!

Тогава се оглеждаш и парченца порцелан намираш -

за теб целувка нощна от счупените й крила...

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре написано... определно няма думи, с които да изразя това, което почувствах докато четох стихът ти. Поздравления!!!
  • Ех, че хубаво...много хубаво!
    и идея, и стих!!! с обич, Поли.
Propuestas
: ??:??