Сънувах, че по Коледа ще завали

сняг от четирилистни детелини

и сме заменили миналото от войни

срещу обич, като небето синьо.

Вторачена в златото тълпа

размножава душевно бездомни.

Отдавна съществуваше това –

за човека е присъщо и родно.

Те нямат с кого да разговарят

и превръщат нощите в бдения.

Създават свой двуличен свят  

сами сред призрачните видения. 

Заточени доброволно в приюти,

пречистване у бога търсят те,

но в убежище свое превръщат

не молитви, а написаните редове.  

Зима е. Пред магазина на „Адидас“

храни гълъби премръзналата старица.

Някога тя бе жената край нас,

а днес – недоубита от хората гълъбица.