Сънувах, че по Коледа ще завали
сняг от четирилистни детелини
и сме заменили миналото от войни
срещу обич, като небето синьо.
Вторачена в златото тълпа
размножава душевно бездомни.
Отдавна съществуваше това –
за човека е присъщо и родно.
Те нямат с кого да разговарят
и превръщат нощите в бдения.
Създават свой двуличен свят
сами сред призрачните видения.
Заточени доброволно в приюти,
пречистване у бога търсят те,
но в убежище свое превръщат
не молитви, а написаните редове.
Зима е. Пред магазина на „Адидас“
храни гълъби премръзналата старица.
Някога тя бе жената край нас,
а днес – недоубита от хората гълъбица.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados