Jun 12, 2006, 1:07 PM

Сънувах те! 

  Poetry
908 0 4
Сънувах те!
Ти беше извор!
Луната осветяваше
вековната гора,
със чисти пръски,
галеше ме...
Стоях, не трепвах
във вековната гора,
дали ловец бях
или пък бях сърна...
Като живот течеше,
буйно и игриво,
и сила даваше ти
всякоя скала.
Навярно бях и твъде близо,
полуловец-полусърна...
Аз мокър бях,
там под късната Луна,
а пръските на нещо
чисто, живо, отми незнайно как
явила се сълза.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??