12 июн. 2006 г., 13:07

Сънувах те! 

  Поэзия
909 0 4
Сънувах те!
Ти беше извор!
Луната осветяваше
вековната гора,
със чисти пръски,
галеше ме...
Стоях, не трепвах
във вековната гора,
дали ловец бях
или пък бях сърна...
Като живот течеше,
буйно и игриво,
и сила даваше ти
всякоя скала.
Навярно бях и твъде близо,
полуловец-полусърна...
Аз мокър бях,
там под късната Луна,
а пръските на нещо
чисто, живо, отми незнайно как
явила се сълза.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??