Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде
тъй нежно галеше разцъфналите пъпки!
Вървях към Вас отново толкоз сам
и тъй мечтаещ вашите прегръдки!
От щастие изтръпнал, като ням
в мълчание се сливахме на стъпки.
Разказвате високи върхове -
изправя ли се върху вас ей-тъй на пръсти ...