Сънувах Ви, Самотни Върхове
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!

Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде
тъй нежно галеше разцъфналите пъпки! 

Вървях към Вас отново толкоз сам
и тъй мечтаещ вашите прегръдки! 
От щастие изтръпнал, като ням
в мълчание се сливахме на стъпки. 

Разказвате високи върхове - 
изправя ли се върху вас ей-тъй на пръсти
ще заблести пред мен далечното море
под  белота на облаците гъсти! 

Сънувах ли те истинска Любов? 
Не ме оставяй да потъна сам  в безкрая! 
Под вечерта със звездния покров
ще бъда влюбен до приемала и омая...