Отново гост си в моя сън,
отново, защо не си реалност?
Когато крачка направя навън,
да те зърна тайно се надявам.
Защо си тръпка,
а искам да съм безразлична,
да те погледна студено, не мога.
А нявга бе за мен непознат,
сега, щом те видя, цялата грея.
На сънищата мой си гост,
ако знаеше само, но не бива да знаеш...
Не може ли Животът да ни издигне мост, ...