Отново гост си в моя сън,
отново,  защо не си реалност?
Когато крачка направя навън,
да те зърна тайно се надявам.
Защо си тръпка,
а искам да съм безразлична,
да те погледна студено, не мога.
А нявга  бе за мен непознат,
сега,  щом те видя, цялата грея.
На сънищата мой си гост,
ако знаеше само, но не бива да знаеш...
Не може ли Животът да ни издигне мост,
пътеки към него аз и ти да направим.
Сънувам те, какво от това,
след като заедно няма да крачим.
Отново в сънищата ми гостуваш,
отново в тях разговаряш със мен.
и да се опитам до теб да се домогна,
не знам - към мен горещ ли си или студен.
Попитах и вятъра, можеше да отговори,
но замълча си от чувствата ми отвратен.
Дано на теб не ги разкаже -
 за интриги полудял е,
макар да е само вятър студен!
Сънувам те, и ми е в душата тежко,
в сънищата ми си винаги пиян!
И когато в тях те за говоря,
ти все за мен си  глух  и ням.
Иска ми се в спомените си да те погребвам,
там да почиваш  във вечен покой,
В сънищата ми да спреш да бродиш,
аз знам - Ти нивга няма да си мой!