Чух леглото, със твоя глас стене,
а чаршафът се гали във мене
с мекотата на твоята кожа
във горещото ложе.
Атоми кислород с твой нюанс
пеят ми ароматен романс.
Крушката си скри светлината
и на пръсти при мен е Луната.
А гласът й отново е твоя
и отвътре изгаря ме зноя,
името ти безгласно изричам,
и Луната със поглед събличам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up