Чух леглото, със твоя глас стене,
а чаршафът се гали във мене
с мекотата на твоята кожа
във горещото ложе.
Атоми кислород с твой нюанс
пеят ми ароматен романс.
Крушката си скри светлината
и на пръсти при мен е Луната.
А гласът й отново е твоя
и отвътре изгаря ме зноя,
името ти безгласно изричам,
и Луната със поглед събличам.
Тялото й е твоето тяло,
а лицето красиво и бяло
твоето е, макар и Луна -
Аз те каня, те каня - Ела...
И пристъпва, а тъй съм възбуден,
но изведнъж съм вече събуден
от алармата на телефона.
Слънце грее, отвън, на балкона.
Мисля си, че сънувал съм само,
и че тебе те няма, те няма,
но тогава леглото чух, стене,
и обърнах се... ти бе до мене...
15.12.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени