Гледах телевизия. Избори. Трагедия.
Легнах.Беше късно. Време за поезия.
Погледнах към тавана.Щастлив ли съм? Амнезия.
Първата дума на белият лист - Мизерия.
Друго не написах. Помечтах.
За жената на комшията. Грях.
Но първо трябваше да го пребия. Смях.
Очи затворих и полу-щастлив заспах.
Чука някой на вратата, скочи старият пес.
Отворих половин око. Влез.
Главата си подаде тъщата. Стрес.
Събудих се веднага. Радост, все още не съм зет. ...