Гледах телевизия. Избори. Трагедия.
Легнах.Беше късно. Време за поезия.
Погледнах към тавана.Щастлив ли съм? Амнезия.
Първата дума на белият лист - Мизерия.
Друго не написах. Помечтах.
За жената на комшията. Грях.
Но първо трябваше да го пребия. Смях.
Очи затворих и полу-щастлив заспах.
Чука някой на вратата, скочи старият пес.
Отворих половин око. Влез.
Главата си подаде тъщата. Стрес.
Събудих се веднага. Радост, все още не съм зет.
Пак заспах. И пак се чука на вратата.
Да, влез. На комшията жената.
Носи ми бутилка ракия и салата.
Не беше сън, а тя самата.
Ала сърцето ми не даде. Изгоних я горката.
И мизерия, полу-щастлив, но спокойно ми е на душата.
Песа прозя се до мене на кревата.
Реших на този стих да не слагам дата.
© Съби Журналов Всички права запазени