Jan 12, 2008, 2:46 PM

Сънуват мен 

  Poetry
610 0 10
Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е -
като през буря.
Сърцето си дочуваш.
Мокър спомен
за докосване
по устните...
Самотен
и навярно по-самотен от всякога,
търкулва се денят.
Тъгува
в горчиви изгреви
палитрата на сетивата
и
наранени чувствата
сънуват
МЕН.
Къде съм?!
С ветровете да ме търсиш.
 


© Мери Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??