Тежат цветовете на дъгата, разсипани върху стъклото на очите ти. Пастелно примижава залезът в зениците. Ръждивата му диря дълбае в облаците въпросителни и притаено тихо е - като през буря. Сърцето си дочуваш. Мокър спомен за докосване по устните... Самотен и навярно по-самотен от всякога, търкулва се денят. Тъгува в горчиви изгреви палитрата на сетивата и наранени чувствата сънуват МЕН. Къде съм?! С ветровете да ме търсиш. | |
© Мери Добрева Todos los derechos reservados
Поздрав!