Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е -
като през буря.
Сърцето си дочуваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.