12 ene 2008, 14:46

Сънуват мен 

  Poesía
611 0 10
Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е -
като през буря.
Сърцето си дочуваш.
Мокър спомен
за докосване
по устните...
Самотен
и навярно по-самотен от всякога,
търкулва се денят.
Тъгува
в горчиви изгреви
палитрата на сетивата
и
наранени чувствата
сънуват
МЕН.
Къде съм?!
С ветровете да ме търсиш.
 


© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??