Залисана, под клепките на най-красивия божур,
една прекрасна фея си бе затворила очите.
Пред погледа и блесна стъклен абажур
и в него тя огледа си мечтите...
Неусетно тази малка бяла фея
като наивно дете засънува,
омаяна от приказната орхидея,
за своя принц тя забленува.
Във нейния неземен сън
те бяха само двама,
танцуваха под пълната луна навън,
той беше кавалер, тя - неговата дама. ...