Залисана, под клепките на най-красивия божур,

една прекрасна фея си бе затворила очите.

Пред погледа и блесна стъклен абажур

и в него тя огледа си мечтите...

Неусетно тази малка бяла фея

като наивно дете засънува,

омаяна от приказната орхидея,

за своя принц тя забленува.

Във нейния неземен сън

те бяха само двама,

танцуваха под пълната луна навън,

той беше кавалер, тя - неговата дама.

Обичаше го тя, без корист, без съмнение,

готова бе на него вечно да се отдаде.

Сърцето и бе в негово владение

и сигурна беше - той няма да я предаде!

Обичаше я принцът със сините очи,

тъй нежно, мечтано я беше прегърнал,

а феята бяла, с най-чисти сълзи,

с целувка огнена на своята любов отвърна...

Красив бе този сладък сън,

бялата фея като дете се усмихна,

незабравим и омайващ беше онзи звън,

на който влюбени танцуваха леко и тихо...

В съня на тази малка фея

аз виждам нас през нейните очи,

за своя принц и аз неистово копнея,

за онзи танц под ярките звезди...

И тебе всяка нощ сънувам

и пак на теб се вричам,

като малка фея по теб аз бленувам

и пак насън крещя "Обичам те, обичам!!!"