ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
Oct 10, 2010, 4:59 PM

Съньо мой 

  Poetry » Other
1152 0 4

Съньо мой, съньо теменужен,

от Бога ми, съньо, изпратен,

в треви между ружите

спуснал чертога си златен.

Снощи ми, съньо, притвори

късно клепки метличени.

 След либе порти затворих

кога си се наобичахме.

Косичници  си разплетох,

ред по ред съм ги измила,

в постеля с   риза от свила,

на  възглаве чело привела.

Сън си ми, съньо, сънил                       

как пръстени сме си менили

с моето либе Стоил,

кога са звезди яснили.

Сладки ми думи  редеше

и ми се в любов вричаше,

С люти ни клетви кълнеше

майка му и към нас тичаше...

Дано си ми, съньо, неверен,

дано Стоила да зема,

без него живот ще е черен,

а аз към гроб ще поема...

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??