10 oct 2010, 16:59

Съньо мой 

  Poesía » Otra
1254 0 4
Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори
късно клепки метличени.
След либе порти затворих
кога си се наобичахме.
Косичници си разплетох,
ред по ред съм ги измила,
в постеля с риза от свила,
на възглаве чело привела. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??