На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше,
събуждах се с права кардиограма.
Разбираш ли, в бунта ме имаше...
А след него - въобще ме няма.
И моята съпротива се превръща
в природна тишина, в мълчание.
А може би са непотребни всъщност
човешките ни глупави въстания... ...