Kафе и дим,
а аз презрян стоя и преправям стари лъжи.
Нагласям ги, дори и вярвам им
и ето, май по-малко боли?!

Но във мене крещи,
''Поне един ден ме мрази'',
колкото мразя те аз,
че нямаш капка вина!

Сълзи... Пази ги ти, но не за мен,
знам, ще ти трябват, все някой ден.
Ще има друг,
да доразбие пак онова,
дето съшиваш ти все след мен.
Сърце на кръпки - по-малко кърви,
сърце на кръпки - не спира,  кърви.

Уиски с лед,
мразиш се и ти, вече не вярваш в тези лъжи.
Премисляш ги, смееш им се ти,
но като че ли по-силно боли.

Но защо пак прости.
Поне един ден ме мрази,
колкото мразя те аз,
че нямаш капка вина.