Сърца на кръпки

16 nov 2009, 0:27

Poesía

687 0 0

Kафе и дим,
а аз презрян стоя и преправям стари лъжи.
Нагласям ги, дори и вярвам им
и ето, май по-малко боли?!
Но във мене крещи,
''Поне един ден ме мрази'',
колкото мразя те аз,
че нямаш капка вина!
Сълзи... Пази ги ти, но не за мен,
знам, ще ти трябват, все някой ден.
Ще има друг,
да доразбие пак онова, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сърца на кръпки

Искате да прочетете повече?

Propuestas