Jul 8, 2008, 9:54 PM

Сърца в Атлантида 

  Poetry
1490 0 3

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор



Водата ме носи

Герой неразбран

Задавам въпроси

На луд океан

 

Някой зад мене

За помощ зове

Водата ще вземе

Поредно сърце

 

Сърца в Атлантида!

Чупливи сърца

Потъна Атлантида…

Не ще изплува тя

 

Говорехме ние

На мъртъв език

Във него се крие

Мъдрец и циник

 

Мечтите ни бяха

Поставени цели

Сърцата ни спяха

Сред облаци бели

 

Сърца в Атлантида!

Загинахте вие

Потъна Атлантида…

Кой ще ви открие?

 

Магията беше

Жива във нас

И рими редеше

С величествен глас

 

В гърдите ни биеха

Червени сърца

Очите ни пиеха

Невинността

 

Сърца в Атлантида!

Къде сте сега?

Потъна Атлантида…

Нима открихте вечността?

 

В ръката си стискам

Спомен изстинал

Дали ще поискам

Да не бях го взимал?

 

Безпаметни сърцата

Спират да бият

Поглъща ги водата

Във нея ще се скрият

 

Сърца в Атлантида!

Сълзите не спират

Потъна Атлантида…

И мечтите умират

© Михаил Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много е яко браво!!!
  • "Сърца в Атлантида", колко актуално звучи и днес. Трябва ли всяко младо поколение да погребва мечтите си и да губи пътя си, заради недалновидността на предходното?
  • НА МЕН МИ ХАРЕСВА!
Random works
: ??:??