"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения авторВодата ме носи
Герой неразбран
Задавам въпроси
На луд океан
Някой зад мене
За помощ зове
Водата ще вземе
Поредно сърце
Сърца в Атлантида!
Чупливи сърца
Потъна Атлантида…
Не ще изплува тя
Говорехме ние
На мъртъв език
Във него се крие
Мъдрец и циник
Мечтите ни бяха
Поставени цели
Сърцата ни спяха
Сред облаци бели
Сърца в Атлантида!
Загинахте вие
Потъна Атлантида…
Кой ще ви открие?
Магията беше
Жива във нас
И рими редеше
С величествен глас
В гърдите ни биеха
Червени сърца
Очите ни пиеха
Невинността
Сърца в Атлантида!
Къде сте сега?
Потъна Атлантида…
Нима открихте вечността?
В ръката си стискам
Спомен изстинал
Дали ще поискам
Да не бях го взимал?
Безпаметни сърцата
Спират да бият
Поглъща ги водата
Във нея ще се скрият
Сърца в Атлантида!
Сълзите не спират
Потъна Атлантида…
И мечтите умират
© Михаил Костов Todos los derechos reservados