mislitel (Георги Каменов)
1172 11264
Oct 16, 2019, 8:10 AM

Сърце 

  Poetry » Other
474 7 13

В косите ми разлистват се снежинки,

навяват мисълта за пряспа бяла,

а младостта ме гледа от предишни снимки

замръзнала и с нито миг неостаряла...

 

Припомням си за късчетата лудост

извършени по стръмния ми път...

Дали откривам в себе си наченките на мъдрост?

Но гласовете й се крият и мълчат...

 

Изглежда май съм минал покрай нея,

или съм свил в погрешния завой...

И в този миг започнах да се смея

в хармония с валящия порой.

 

Едно дете във мене се обади:

"Не е ли време пак за малка щуротия?"

Погледнах към изливащите се навънка водопади 

сега излизам от дъждовната вода да пия...

 

С езика хванах си една дъждовна капка

и вкус на детство гали ми небцето.

Момче сега записва мисли във една тетрадка,

макар и вече с бръчки на лицето...

 

И нека сняг вали, вали в косите,

щом нося още детското си лято,

щом има още в мене от мечтите,

младежки пак ще крача по земята!

 

А с мъдростта дори да се разминем,

аз мисля, ще ме разбере.

На мене стига ми това, че вътре имам

в гърдите си... сърцето на дете...

 

14.05.2018

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??