В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост
извършени по стръмния ми път...
Дали откривам в себе си наченките на мъдрост?
Но гласовете й се крият и мълчат...
Изглежда май съм минал покрай нея,
или съм свил в погрешния завой...
И в този миг започнах да се смея
в хармония с валящия порой. ...