mislitel (Георги Каменов)
1172 11264
16 окт. 2019 г., 08:10

Сърце 

  Поэзия » Другая
473 7 13

В косите ми разлистват се снежинки,

навяват мисълта за пряспа бяла,

а младостта ме гледа от предишни снимки

замръзнала и с нито миг неостаряла...

 

Припомням си за късчетата лудост

извършени по стръмния ми път...

Дали откривам в себе си наченките на мъдрост?

Но гласовете й се крият и мълчат...

 

Изглежда май съм минал покрай нея,

или съм свил в погрешния завой...

И в този миг започнах да се смея

в хармония с валящия порой.

 

Едно дете във мене се обади:

"Не е ли време пак за малка щуротия?"

Погледнах към изливащите се навънка водопади 

сега излизам от дъждовната вода да пия...

 

С езика хванах си една дъждовна капка

и вкус на детство гали ми небцето.

Момче сега записва мисли във една тетрадка,

макар и вече с бръчки на лицето...

 

И нека сняг вали, вали в косите,

щом нося още детското си лято,

щом има още в мене от мечтите,

младежки пак ще крача по земята!

 

А с мъдростта дори да се разминем,

аз мисля, ще ме разбере.

На мене стига ми това, че вътре имам

в гърдите си... сърцето на дете...

 

14.05.2018

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??