Как възможно е в гърдите

да бие силно малкото сърце.

Голямо било, казват,

колкото в дланта ти да се събере.

А в себе си побира всичко:

упрек, страх, копнеж

и бие силно като за последно,

обвито често пъти в скреж.

Как възможно е сърцето

да издържа всеки наш стремеж?!

Да прощава, да обича и осъжда,

да плаче, да бушува, да се смей.

Нима възможно е сърцето

от Божествената благост да е дар

или пък е от сатаната камък,

който да тежи на всяка Божа твар?!

Не зная кой създаде ни сърцата,

не зная проклятие ли е или пък дар.

Но знам, че малко, в шепи да го свиеш,

с ножове остри ти да го дереш

и кръвта в нозете да се стича,

ще бие, то, сърцето –

с детски устрем и копнеж!

Отново и отново ще бумти горкото,

докато живее в теб детето...

Докато дишаш...

С детски устрем и копнеж!

02.07.2007г.

гр. Попово