Как възможно е в гърдите
да бие силно малкото сърце.
Голямо било, казват,
колкото в дланта ти да се събере.
А в себе си побира всичко:
упрек, страх, копнеж
и бие силно като за последно,
обвито често пъти в скреж.
Как възможно е сърцето
да издържа всеки наш стремеж?!
Да прощава, да обича и осъжда,
да плаче, да бушува, да се смей.
Нима възможно е сърцето
от Божествената благост да е дар
или пък е от сатаната камък,
който да тежи на всяка Божа твар?!
Не зная кой създаде ни сърцата,
не зная проклятие ли е или пък дар.
Но знам, че малко, в шепи да го свиеш,
с ножове остри ти да го дереш
и кръвта в нозете да се стича,
ще бие, то, сърцето –
с детски устрем и копнеж!
Отново и отново ще бумти горкото,
докато живее в теб детето...
Докато дишаш...
С детски устрем и копнеж!
02.07.2007г.
гр. Попово
© Десислава Захариева Всички права запазени
"ще бие, то, сърцето –
с детски устрем и копнеж!"