Сърцето, като въгленче горещо,

понякога изплашено врабче,

понякога непоклатимо честно

и палаво като момче.

Сърцето може враг да заобича,

приятел да отпъди, щом реши,

то може от любов да коленичи

и пак от обич може да сгреши.

Сърцето, тази Божия светулка,

понякога е брод във тъмна нощ,

понякога е песен на гъдулка,

понякога вълшебен, звезден кош.

Сърцето крие тайни споделени,

между отвъдното и земното е мост,

то бие смело, пази безрезервно

като оловния войник на пост.

Сърцето помни всяка дума тежка,

сърцето може много да прости,

сърцето носи силата човешка -

да устои и продължи.