Сърцето, като въгленче горещо,
понякога изплашено врабче,
понякога непоклатимо честно
и палаво като момче.
Сърцето може враг да заобича,
приятел да отпъди, щом реши,
то може от любов да коленичи
и пак от обич може да сгреши.
Сърцето, тази Божия светулка,
понякога е брод във тъмна нощ,
понякога е песен на гъдулка,
понякога вълшебен, звезден кош.
Сърцето крие тайни споделени,
между отвъдното и земното е мост,
то бие смело, пази безрезервно
като оловния войник на пост.
Сърцето помни всяка дума тежка,
сърцето може много да прости,
сърцето носи силата човешка -
да устои и продължи.
© Даниела Атанасова Все права защищены