sesil (Силвето)
37 33
Jan 19, 2005, 3:13 PM

Сърцето умира 

  Poetry
1375 0 4
Сърцето умира бавно.
Окъпано в кръв отлита,
попито в отровни лъжи,
изтърпяло горчиво страдание,
живяло в лъжа, в отчаяние.

Сърцето умира мъчително.
Разкъсано къс подир къс, 
изгарящо час подир час 
умира със всяка минута,
търпеливо понася, мълчи.

Сърцето умира болезнено.
Няма успокоение, няма почивка.
Скита самотно, отхвърлено.
Няма за него усмивка,
няма за него дума добра.

Сърцето умира самичко.
Не бие за него друго сърце.
Сърцето умира.Отива си.
Умира болезнено,
умира едничко.

Не може да се спаси.
Отива си от никой неискано.
И без никой да иска да го спаси.

© Силвето All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бях писала нещо много близко до твоето:

    Туп...туп...туп....
    сърцето прескача,
    и се забавя,
    сякаш нещо
    го задавя...

    Умира,
    преди да е дишало,
    и живяло,
    преди да е чуло друго сърце,
    да е усетило в себе си
    пулса на малко дете.

    "Умира..."
    Така пише в
    дебелата книга,
    която никой не смее
    да оспори,
    дали от страх,
    дали от мързел да говори..

    ..сърцето прескача,
    задавя се,
    плаче...

    "Умира..."

    А е нужно толкова малко...
    толкова мъничко само..
    за да не спира
  • 6 и от мен имаш талант
  • Съгласна съм с Далия...Прекрасно!
  • Сърцето трябва да бъде спасено! Прекрасно стихотворение!
Random works
: ??:??