sesil (Силвето)
37 33
19 ene 2005, 15:13

Сърцето умира 

  Poesía
1377 0 4
Сърцето умира бавно.
Окъпано в кръв отлита,
попито в отровни лъжи,
изтърпяло горчиво страдание,
живяло в лъжа, в отчаяние.

Сърцето умира мъчително.
Разкъсано къс подир къс, 
изгарящо час подир час 
умира със всяка минута,
търпеливо понася, мълчи.

Сърцето умира болезнено.
Няма успокоение, няма почивка.
Скита самотно, отхвърлено.
Няма за него усмивка,
няма за него дума добра.

Сърцето умира самичко.
Не бие за него друго сърце.
Сърцето умира.Отива си.
Умира болезнено,
умира едничко.

Не може да се спаси.
Отива си от никой неискано.
И без никой да иска да го спаси.

© Силвето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бях писала нещо много близко до твоето:

    Туп...туп...туп....
    сърцето прескача,
    и се забавя,
    сякаш нещо
    го задавя...

    Умира,
    преди да е дишало,
    и живяло,
    преди да е чуло друго сърце,
    да е усетило в себе си
    пулса на малко дете.

    "Умира..."
    Така пише в
    дебелата книга,
    която никой не смее
    да оспори,
    дали от страх,
    дали от мързел да говори..

    ..сърцето прескача,
    задавя се,
    плаче...

    "Умира..."

    А е нужно толкова малко...
    толкова мъничко само..
    за да не спира
  • 6 и от мен имаш талант
  • Съгласна съм с Далия...Прекрасно!
  • Сърцето трябва да бъде спасено! Прекрасно стихотворение!
Propuestas
: ??:??